За шеста поредна година Ballantine’s поверяват визуалната си идентичност в ръцете и ума на артист, който има пълната креативна свобода да създаде лимитирана бутилка по свой вкус и усещане. Този път това е базираният в Ел Ей – Джошуа Видес. Неговият стил е да превръща предметите от реалността обратно в това, което първоначално са били – набързо скицирана идея върху бял лист.
С помощта на голямо количество бяла боя и черни контури много емблематични елементи от средата около нас вече са били трансформирани от Джош. Първоначално успя да привлече вниманието на всички, трансформирайки обекти от градската среда като конуси и цели паркинги, както и емблематични за съвременната култура дизайни – Air Force 1 и столовете Modernica. Скоро след това последваха и много колаборации с брандове – Mercedes, Converse, различни музейни и галерийни пространства и не на последно място цяла капсулна колекция от дрехи и аксесоари с Fendi по-рано тази година.
Ballantine’s България ни дадоха възможност да разговаряме с Джош за съвместната им колаборация, творческия му стил и да научим повече за дългия му професионален път, който сме сигурни ще послужи за вдъхновение на много от вас:
Благодарение на мащабната дистрибуция на Ballantine’s твоята естетика ще достигне до изключително голяма група от хора с различен лайфстайл. Колко специално е това за теб?
Една от основните ми цели винаги е била да представям идеите си пред възможно най-много и различни хора. Независимо дали става дума за картини, бутилки уиски или дрехи. Докато работя, винаги си задавам въпроса: “Как мога да достигна до различни групи хора?”. До децата, до мъжете, които харесват коли, до жените, които обичат да пазаруват и т.н. Изключително вълнуващо е, че сега толкова хора ще се се запознаят със стила ми.
Твоята естетика е много атрактивна. Проектите ти сякаш живеят отделен живот в Instagram и като цяло в интернет. Как смяташ, че социалните мрежи се отразяват на изкуството и начина, по който артистите работят?
Интернет и Instagram позволяват на артистите да растат много по-бързо в сравнение с 90-те и първите години от новия век. Днес можеш да покажеш това, което създаваш, пред милиони хора само с кликването на няколко бутона. Това не беше възможно преди десет години. Тогава органичният начин за развитие беше съвсем различен. Артистите трябваше да работят с галерии, след това, ако имат късмет, и с музеи. С това се изчерпваха възможностите. Оставаше ти да се надяваш, че хората ще видят работата. Днес съществуват творци, които дори нямат за цел да се развият и да бъдат известни. Но сякаш това вече не зависи толкова от тях, колкото от реакциите в дигиталното пространство.
Откриваш ли негативни ефекти от социалните мрежи?
Огромно предизвикателство е да осъзнаеш и приемеш факта, че това, което създаваш, ще живее живот, който не можеш да контролираш по никакъв начин. Трябва да си готов за негативен фийдбек, който може да дойде от най-различни места. Да, с няколко кликвания можеш да покажеш работата си пред много хора, но това не означава, че на тях ще им хареса и ще се отнесат добре с теб. Негативните коментари и съобщения могат да те пречупят като творец. Затова е много важно да си наясно, че те са част от това, което те чака зад ъгъла, и да се подготвиш психически.
Как Instagram повлия на твоя старт?
В началото последователите ми се увеличаваха с две до пет хиляди всеки ден. Но също така получавах и по хиляда – две хиляди негативни коментара: “За нищо не ставаш!”, “Няма да успееш!”, “Това всеки може да го нарисува!”. Такива коментари са трудни за приемане. Трудно е да неутрализираш толкова голям обем хейт. За щастие аз се справях добре с игнорирането им. Не на сто процента, разбира се. Без значение кой си, хейтът ще ти повлияе. За мен това е недостатъкът на социалните мрежи – днес повече от всякога трябва да си подготвен за безпочвен негативизъм. Най-добре е да не му отдаваш значение или дори, още по-добре, да го използваш като гориво.
ЛеБорн Джеймс с Off-White Air Jordan 1, персонализирани от Джошуа Видес.
Очевидно е, че при теб положителните реакции са били много повече. Вече си работил с много брандове – както световни, така и локални – Ballantine’s, Fendi, Музея за съвременно изкуство в Чикаго. Как избираш с кого да си партнираш и на кого да откажеш?
Искам да се развивам в нови за мен области. Например – аз знам как да рисувам на платно, как да правя тениски, как да работя с керамика и когато някой ми каже – хайде да рисуваме картини, да правим тениски или керамика, не съм вдъхновен, защото вече знам как да правя всичко това. Искам чрез партньорствата да пренасям работата си в категория, в която нямам знанията и опита да работя сам. Например с Fendi създадохме 160 различни продукта – чанти, обувки, детски дрехи. Не съм способен да направя това без помощ отвън. Затова тази колаборация беше толкова логична. Чрез продуктите, които създадохме, естетиката ми достигна до изцяло нова група от хора.
Често ли отказваш колаборации?
Да. С мен и моя екип се свързват адски много брандове. Списъкът е безкраен. Винаги много внимателно преценяваме с кого да работим. Много е важно дали харесвам самия бранд като идентичност и ценности. Контактват ни хора, за които никога не съм чувал, или пък не харесвам техния продукт, или просто не вибрираме на една честота. Независимо че парите биха били добри, за мен няма смисъл да си партнирам с някого, ако няма химия между нас. В днешно време хората са много сетивни към енергията. Винаги усещат, когато нещо не е автентично. Моите партньорства са 100% органични, аз съм истински ентусиазиран за всяко от тях и знам, че потребителите го усещат.
За какво още мечтаеш в професионален план? Има ли предмет или място, които искаш да видиш в твоя стил, или бранд, с който искаш да работиш?
Мога да говоря с дни за нещата, които искам да видя в моя стил – самолет, Coca Cola бутилка, екипите на New York Yankees… Ако някой ми беше казал преди една-две години, че ще има бутлка Ballantine’s с моята естетика, че ще отворя магазин за кафе, че ще направя капсулна колекция с Fendi и ще си партнирам с Музея за съвременно изкуство в Чикаго, нямаше да повярвам.
Все повече се убеждавам, че всичко, което ни се случва, се случва с причина. Целите и мечтите, които си поставяме, често са много по-близо, отколкото предполагаме. От нас се иска единствено да продължаваме да творим с любов, да се усъвършенстваме всеки ден и всичко, за което мечтаем, ще се случи от само себе си.
Нашата аудитория е съставена предимно от млади хора, много от които все още не са намерили това, което истински обичат да правят. Всичко, през което ти си преминал професионално през двайсетте ти години, би подействало мотивиращо на много от тях. Би ли разказал как стигна до позицията, в която се намираш днес.
След като завърших гимназия, нямах идея какво искам да правя. Един приятел ми предложи да стана пожарникар. Струваше ми се логично, защото оценките в дипломата ми не бяха добри, а физически бях във форма, така че реших да опитам. Завърших академията за пожарникари и работих като пожарникар около година. Но бързо осъзнах, че това не е нещото, на което искам да посветя живота си.
Междувременно креативната ми природа започваше да надделява. Все по-силно изпитвах нужда да се занимавам с изкуство и да създавам нещо. Гледах скиците си и си мислех, че биха стояли добре върху тениски, че хората ще ги харесат. Затова се записах в университет, за да уча графичен дизайн. Посещавах лекциите само няколко месеца, колкото да се науча, и след това се отписах. Така се роди CLSC – брандът ми за улична мода. Бях едва на двайсет, когато представихме първата колекция, състояща се само от четири тениски. Брандове като The Hundreds, SUR and Seventh letter ми действаха мотивиращо и вярвах, че и аз мога да успея.
По онова време беше много по-лесно да създадеш streetwear бранд, защото този сектор от модата тепърва се развиваше. Можеше да поканиш на обяд някой от собствениците на по-големите брандове, да си поговориш с него и да получиш съвети. Това ми помогна адски много да се развия. През следващите седем години CLSC се разрасна значително. Екипът достигна 15 души, имахме собствен склад и магазин в Ел Ей, продавахме в 450 магазина из целия свят. Така премина основната част от 20-те ми години. На 28 се оттеглих от CLSC.
Каква беше причината да го направиш?
Не мисля, че има конкретна причина… Просто аз съм от типа хора, които винаги имат много идеи в главата си. Всякакви идеи – някои, свързани с изкуство, други в съвсем различна посока. Например магазинът за кафе, който наскоро открих в LA, няма нищо общо с изкуството, но е нещо, което ми е интересно и ми носи удовлетворение.
Седем години е дълъг период, особено когато отговаряш за всеки аспект от бизнеса – криейтив, производство, колаборации, грижиш се екипът ти да се чувства добре. Мисля, че накрая просто бях ментално изтощен. След толкова време в streetwear сферата, достигнах момент, когато всичките ми нови идеи вече нямаха общо с дрехите и търговията.
Какво се случи, след като се оттегли от бранда?
В началото бях много объркан, защото осъзнах, че съм си мислел, че ще се занимавам със streetwear през целия ми живот. Реших да използвам опита, който бях натрупал, за да създам креативна агенция – Worklwell. Започнах да се свързвам с компании като Nike, Adidas, Puma. Предлагах им всички видове услуги – дизайн, криейтив, маркетинг, производство, социални мрежи. Аз можех да съм техният човек, независимо от какво имат нужда.
Занимавах се с това година и половина. Оказа се по-трудно отколкото предполагах – нямаш гарантиран доход, сам плащаш осигуровките си. Освен това трябваше да се грижа за децата и съпругата си. Беше труден, но изключително полезен период от живота ми. Именно по това време ми дойде идеята визуално да превърна реалността в скица и това се оказа най-важният момент в кариерата ми.
Съветът ти към младите творци?
Да опитат всичко. Имаше момент, в който дори си купих машина за татуиране и мислех да ставам татуист. Ако направя списък с нещата, които съм опитал през 20-те и началото на 30-те си години, хората едва ли ще ми повярват. Според мен именно това беше причината да открия нещото, което наистина проработи.
Важно е да приемем, че в даден момент най-вероятно ще се провалим в нещо, и да не позволяваме това да ни спира. Голяма част от хората прекалено много се страхуват да рискуват, искат да избегнат провала на всяка цена или ако той се случи, да го скрият. Искат образът им пред света да е перфектен. Да покажат, че всичко им се получава, че живеят страхотен живот, който е пълен с пътувания и снимки през прозореца на самолета.
Не съм против всичко това, но вярвам, че една от причините да получавам толкова голяма подкрепа е, че не крия нищо. Показвам се такъв, какъвто съм, целия изцапан с боя. Когато се проваля в нещо, споделям за провала си, винаги съм искал посланието ми пред света да бъде, че докато имам възможност, ще правя всичко, което е по силите ми. Това е и съветът ми към младите артисти.
Лимитираната бутилка е налична в МЕТРО и онлайн в Drinklink.
Прочетете повече за колаборацията в сайта на Ballantine’s: ballantines.com