Всяка година хиляди хора тръгват пеша от различни точки на Европа, стигат до испанското градче Сантяго де Компостела, влизат в едноименната катедрала и отдават почит на свети Яков – един от апостолите на Христос, чиито мощи са положени в църквата. 
Пътят до Сантяго де Компостела благославя и опрощава греховете на вярващите, гарантира много приключения и спиращи дъха пейзажи за пътешествениците и е истинско изпитание за духа на градските хора, които са решили да излязат от комфортната си зона.
С изобилието от гледки, нови хора и най-различни ситуации, el camino de Santiago de Compostela (в превод от испански – пътя до Сантяго де Компостела) променя всеки, който е решил да го измине. Мнозина дори вярват, че „не ти избираш пътя, а той избира теб“.

 

Историята 

В началото на 9-ти век кралят на Астурия (днешна северна Испания) – Алфонсо II, обявява свети Яков Зеведеев за покровител на царството му. Според легендата странни блещукащи светлини в нощното небе са накарали местните обитатели да разровят мястото в полето под тях. Смята се, че откритите там останки са на свети Яков, защото според друга легенда именно той е проповядвал християнството по тези земи и макар да умира в Йерусалим – измъчван и убит от цар Ирод Агрипа, тялото му е пренесено обратно до територията на днешна Испания, за да бъде спазена традицията и да бъде погребано там, където е разпространявал вярата.
На мястото на намерените останки, точно под странно блещукалите небесни светлини, местните построяват параклис. По-късно е изградена красива катедрала и е обособено селището Сантяго де Компостела (в превод от испански – свети Яков в поле от звезди). Свети Яков и свети Петър са единствените ученици на Иисус, които са погребани на европейска земя.
През 12-ти век Папа Александър III обявява Сантяго де Компостела за свещен град (като Рим и Йерусалим), а по-късно Папа Каликс II заявява, че поклонниците, които са отишли ​​в Сантяго, трябва да бъдат освободени от всичките си грехове.

 

Целта

Обикновено целта на всички поели по Пътя е да достигнат до катедралата в Сантяго де Компостела. Част от пътешествениците обаче продължават до селището Финистере, което е разположено на брега на океана, около 100 км. на запад от Сантяго. Там е последната маркировка на маршрута.

 

Началото

Ел Камино не е конкретен маршрут, а идея за стигане пеша до Сантяго де Компостела. С годините са се установили няколко основни „caminos“ (пътища) – започващи от различни точки в Португалия, Испания и Франция.

 

Класическият маршрут е френският. Той е най-дълъг, а отправна точка е селцето Сен Жан Пие дьо Порвъв близо до границата с Испания. Продължението му е през испанските градове Памплона, Логроньо, Бургос и Леон.

 

Дължината на френския път е 800 километра. Изминаването им отнема около 30 дни, ако се ходи на ден средно по 25 – 30 км. В преобладаващата си част маршрутът е лек и приятен за ходене, върви се по широки пътеки, макадамови или асфалтирани пътища.  Най-удобно би било да изминете Камино през пролетта, лятото или есента, като трябва да се съобразите с традиционно горещите и дъждовните периоди.

 

Ежедневието

Минимализъм е думата, която най-точно описва бита по време на прехода. Всичките ви принадлежности са сведени до минимум и са събрани в една туристическа раница, дните преминават в ходене, а вечерите са за почивка и подготовка. Преспиването става в обикновени къщи или хостели (албергети), които разполагат с най-необходимото.

 

Оскъден, но все пак достатъчно комфортен начин на живот, по време на който няма да ви се налага всяка сутрин да мислите как да се гримирате и облечете, нито къде да излезете петък вечер, кой филм да гледате в киното и къде да отидете за уикенда. Единствената ви задача ще бъде да ходите, наслаждавайки се на гледките около вас, потъвайки в размишления и житейски равносметки или опознавайки пътешествениците, с които Пътят ще ви среща.

 

 

Красотата

Основната забележителност по пътя са пейзажите. Огромни лозя, градини и полета ще бъдат заменяни от магични горски пътеки, древни римски пътища или от живописните хълмове на Пиренеите. Нереални картини, приличащи повече на пощенски картички, ще ви съпътстват достатъчно често, за да дадат на мозъка заслужената почивка,  да събудят сърцето,  да помогнат на душата да настигне тялото и да напомнят, че няма нищо по-красиво и могъщо от природата.