At the beginning, when I had no money to make clothes that were really precise, the storytelling was stronger than the clothing. Everything was telling a story of this French girl—not the Parisian girl but the French girl.
– Simon Porte Jacquemus
Симон е млад френски дизайнер, който изобщо не отговаря на всеобщата дефиниция на това понятие – прекалено е успешен и известен за възрастта си, освен това е self made и на всичкото отгоре не е учил дизайн. Дори няма каквото и да е друго висше образование, за разлика от Върджил например, който е дипломиран инженер и е учил архитектура.
Трагичното начало на една мечта
Единственият класически елемент в положението на Симон Порте Жакмус е отправната точка в кариерата му. Тоест, ако очаквате историята да започне със Central Saint Martins или по-скоро École Supérieure des Arts et techniques de la Mode – да това е началото, но следващите стъпки не са дипломиране, стаж в голяма модна къща, издигане до креативен директор в същата или друга голяма модна къща и евентуално основаване на собствен бранд, както се случва повечето съвременни дизайнери.
На 18 години Симон напуска родното градче Salon-de-Provence (Южна Франция) и отива в Париж, за да учи мода в École Supérieure des Arts et techniques de la Mode. Месец след това животът на младия студент се преобръща – майка му умира в катастрофа едва на 42 години, а той е толкова объркан и шокиран от случилото се, че напуска университета преди да е завършил първия семестър.
Голямата крачка в правилната посока
Преждевременната загуба е добавила към тъгата му и натрапчивото усещане, че няма време, че всяка една минута е безценна и трябва да се действа на момента. Затова втората крачка след напускането на университета е основаването на собствен бранд. Деветнайсет годишният Симон е наясно, че няма образование и практически знания, нито контакти и опит, но също така вече добре знае, че животът е непредвидим и преследването на мечтите не бива да бъде отлагано.
Основаването на бранда му не включва изпълнение на предварително съставен бизнес план, набиране на инвестиции или голяма сума личен капитал. Всичко се изчерпва до една пола, ушита от плат за завеса, за която той плаща 100 евро. Ето какво всъщност се случва: по време на една от разходките си из парижките улици Симон вижда магазин за завеси, получава вдъхновение и влиза, за да попита шивачката срещу каква сума би ушила пола от един от платовете. Цената е спазарена и на следващия той се връща, за да й даде скица.
Логичното развитие на големия талант
Началото на независимия му бранд е поставено, а името, което избира, е Jacquemus – моминското име на майка му. Така през 2009, Симон е само на 19 и е с една огромна крачка преднина пред своите връстници, на които им предстоят още няколко години в университет преди да станат пълноценна част от началните етажи на модния свят. Успоредно с развиването на Jacquemus, младежът работи в бутика на Comme des Garçons на улица Faubourg Saint-Honoré (от 2011 до 2013 г.) откъдето освен приходи, с които да се издържа, получава и много знания и вдъхновение, които са в основата на колекциите му от онзи период. Малко по-късно, през 2014 и 2015 г., Симон стига до финала на конкурса за млади дизайнери LVMH Prize, като втория път печели Special Prize наградата, а заедно с нея и сума от €150,000 и менторство за една година.
От началото до днес посоката на развитието за Jacquemus е само напред и нагоре, a резултатът към момента е присъствие в портфолиото на всички големи online търговци на мода, наскоро основана мъжка линия – l’homme Jacquemus, и нe на последно – waiting list за някои от артикулите от женската колекция за пролет/лято 2018 – La Bomba. Именно La Bomba не просто утвърди Симон като добър дизайнер, но директно постави името Jacquemus редом до най-актуалните за сезона брандове като Balenciaga, Gucci, Dior и Off-white.
Основната заслуга е на най-голямата капела, която сме виждали, на страхотната бяла рокля тип риза, която това лято всички носиха и още много други артикули – едновременно женствени, елегантни, премерени и същевременно с детайли, безспорно доказващи дизайнерските способности на Симон Порте Жакмус.
Във времена на стрийт мода, огромен култ по кецове и маратонки и провокативни дрехи със спорна естетика, светът имаше нужда точно от такава намеса.
